Троян е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Троян. Разположен е по поречието на река Бели Осъм. Населението на града към 2011 година е 21 194 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.

Троян се намира в планински район. Разположен е по течението на река Бели Осъм, в подножието на Троянско-Калоферския дял на Стара планина. Намира се на 155 km от София, на 120 km от Пловдив, на 70 km от Плевен и на 35 km от гр. Ловеч, който се използва за транспортна връзка с Троян. Градът е крайна гара на ж.п. линията Левски – Троян. Има шосейни връзки с Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево, Априлци, а през Троянския проход – с Карлово и Пловдив.

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край Троян се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени отготите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През IV в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002 – 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.

Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна – Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати три станции – кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход – Троянския.

Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход.

Името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име.